За гащите ми, мойте, си признавъм!

Светлан
38 19

26.05.2012 г., 17:11 ч.

Поезия » Хумористична

806 0 3

/от коопиратур, другоселец/

Да бях изул си гащити виднага,

то нямъши баш тъй да са жълтеят-

пък то, напъна мъ от бирата гуляма

и глеи сиа кък хората съ смеят.

Пуседнал бях за мънинку да сръбна,

след жътвата на село, в текийсето,

а мени тъбиета ми такъв е,

чи заран се съ будя на сенцето.

Мъ сещам съ, нуштеска бях пудфанал

Гиргина, бригадирката ни дето,

гат нищеши ръкойки на арманя,

пишман я позаглеждах в декултето.

То, арна е мумата, ама чунким

На мене ли ш ми вържи? И зако ли?

Иргенин съм, мъ с ко да съ пуфаля? -

разпрани гащи, въшки и суполи.

Та тъй де, за куража си ударих

питнайсе бири, сичките студени

по тъмнуту у плевнята я вкарах

разбридах и моминските чумбери.

Пъ тя излези сакъш чи е дашна,

и хич нищеши даже и да вика

аз гащите си фърлих да я шашна,

а тя утгоре мъ цалува и са тика.

Окьорах съ зарана! Дей Гиргина?

На горския, до мене, блей козата!

Пъ втурнъх са и гащите зъбравих,

навярну ши и фанала гурата!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.