За гащите ми, мойте, си признавъм!
За гащите ми, мойте, си признавъм!
/от коопиратур, другоселец/
Да бях изул си гащити виднага,
то нямъши баш тъй да са жълтеят-
пък то, напъна мъ от бирата гуляма
и глеи сиа кък хората съ смеят.
Пуседнал бях за мънинку да сръбна,
след жътвата на село, в текийсето,
а мени тъбиета ми такъв е,
чи заран се съ будя на сенцето.
Мъ сещам съ, нуштеска бях пудфанал
Гиргина, бригадирката ни дето,
гат нищеши ръкойки на арманя,
пишман я позаглеждах в декултето.
То, арна е мумата, ама чунким
На мене ли ш ми вържи? И зако ли?
Иргенин съм, мъ с ко да съ пуфаля? -
разпрани гащи, въшки и суполи.
Та тъй де, за куража си ударих
питнайсе бири, сичките студени
по тъмнуту у плевнята я вкарах
разбридах и моминските чумбери.
Пъ тя излези сакъш чи е дашна,
и хич нищеши даже и да вика
аз гащите си фърлих да я шашна,
а тя утгоре мъ цалува и са тика.
Окьорах съ зарана! Дей Гиргина?
На горския, до мене, блей козата!
Пъ втурнъх са и гащите зъбравих,
навярну ши и фанала гурата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
