8.11.2015 г., 9:08

За голямото значение на светлината в

492 0 1

 

 

 

За голямото значение на светлината в

сексуалния живот на благородниците...  

                    (реалити)

 

На възрастта на своята кралица

бил лорда, но от щастие цъфтял,

понеже женел се за младата вдовица

на свой приятел... От резерва генерал...

 

Той достолепно, сам държал се на краката

застанал с нея до църковният олтар,

докосвал с умиление ръката ѝ

и тръпнел пред божественият дар.

 

До полунощ вървяло тържеството,

със тостове, веселие, сплетнѝ

и „младоженците” поели към леглото

за първата си брачна нощ самѝ...

 

... Облечена във своята си кожа

единствено, невестата била

и чакала тя в брачното им ложе

с натегнати до крайност сетива.

 

Пристъпвал лорда бавно, но с достойнство

загледан във изящните бедра,

с увереност, че мъжкото му „войнство

ще влезе с чест в любовната игра...

 

Но всичките усилия напразни

били, при всеки напън пак и пак,

капризно почнал лорда да се дразни,

че „бойното поле” е скрито в мрак...

 

... И позвънил, дошъл камериера,

от младост напращял страхотен мъж,

и лорда казал му:”Вземи фенера

за да ми светиш и така го дръж!”

 

... И пак опитвал, ала безуспешно,

та викнал: „Дай проклетият фенер,

не можеш нищо ти, и светиш грешно!...”

И разменил се с младият камериер...

 

... Младежът бързо „справил” се с жената

и тя затихнала след страстен стон,

а лорда гордо казал: „Светлината

е всичко за човешкият нагон!..”

 

Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сигурно от тази история е произлязла думата"Не съм им свеил", когато става въпрос за доказване на интимна близост...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...