За грешките и хората
на един добър приятел, който си отиде
Грешките са като голи, изоставени деца -
дори и те от двама са заченати,
далеч прокудени, издират в нас следа,
която с времето не се зачерква.
Грешките са като уличното куче -
самотни, неразбрани и подритвани,
от погледа му можеш да научиш,
че целият живот е неуморно скитане.
Грешките са като дъжд внезапно рукнал -
обърква ни, ядосва ни, но ни пречиства,
отиде ли си, като на игра ни щуква
да се усмихнем и да бъдем истински.
Грешките, приятелю, от обич са родени
и само топла дума ги унася в сън дълбок,
като сираче, във прегръдките ни приютено,
ако в очите ги погледнем - опростени ще са и от Бог.
© Даниела Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрави за хубавия стих!
-
Казват,че пътя към ада е осеян с добри намерения,може би пътя към рая е осеян от грешки...Дано са ни простени
"...ако в очите ги погледнем-опростени ще са и от Бог"
Браво -
Силен философски стих!
Грешките са като дъжд внезапно рукнал -
обърква ни, ядосва ни, но ни пречиства,
отиде ли си, като на игра ни щуква
да се усмихнем и да бъдем истински.
Поздравления! -
Невероятна точност и яркост на описанията...предразполагащи към размисъл...!!!
"Грешките са като дъжд внезапно рукнал -
обърква ни, ядосва ни, но ни пречиства,
отиде ли си, като на игра ни щуква
да се усмихнем и да бъдем истински." -
"Грешките са като уличното куче -
самотни, неразбрани и подритвани,
от погледа му можеш да научиш,
че целият живот е неуморно скитане."
Невероятен стих!
Поздравления!!! -
"...от двама са заченати"!
Мъдро е, Дани.
Поздравявам те за това.
И за стиха! -
...!
Поздрав за стиха!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
