За грешките и хората
на един добър приятел, който си отиде
Грешките са като голи, изоставени деца -
дори и те от двама са заченати,
далеч прокудени, издират в нас следа,
която с времето не се зачерква.
Грешките са като уличното куче -
самотни, неразбрани и подритвани,
от погледа му можеш да научиш,
че целият живот е неуморно скитане.
Грешките са като дъжд внезапно рукнал -
обърква ни, ядосва ни, но ни пречиства,
отиде ли си, като на игра ни щуква
да се усмихнем и да бъдем истински.
Грешките, приятелю, от обич са родени
и само топла дума ги унася в сън дълбок,
като сираче, във прегръдките ни приютено,
ако в очите ги погледнем - опростени ще са и от Бог.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Todos los derechos reservados
