Dec 3, 2010, 6:10 PM

За грешките и хората

  Poetry » Other
1.2K 0 7

                                   на един добър приятел, който си отиде

 

 

Грешките са като голи, изоставени деца -
дори и те от двама са заченати,
далеч прокудени, издират в нас следа,
която с времето не се зачерква.

Грешките са като уличното куче -
самотни, неразбрани и подритвани,
от погледа му  можеш да научиш,
че целият живот е неуморно скитане.

Грешките са като дъжд внезапно рукнал -
обърква ни, ядосва ни, но ни пречиства,
отиде ли си, като на игра ни щуква
да се усмихнем и да бъдем истински.

Грешките, приятелю, от обич са родени
и само топла дума ги унася в сън дълбок,
като сираче, във прегръдките ни приютено,
ако в очите ги погледнем - опростени ще са и от Бог.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрави за хубавия стих!
  • Казват,че пътя към ада е осеян с добри намерения,може би пътя към рая е осеян от грешки...Дано са ни простени
    "...ако в очите ги погледнем-опростени ще са и от Бог"
    Браво
  • Силен философски стих!

    Грешките са като дъжд внезапно рукнал -
    обърква ни, ядосва ни, но ни пречиства,
    отиде ли си, като на игра ни щуква
    да се усмихнем и да бъдем истински.

    Поздравления!
  • Невероятна точност и яркост на описанията...предразполагащи към размисъл...!!!
    "Грешките са като дъжд внезапно рукнал -
    обърква ни, ядосва ни, но ни пречиства,
    отиде ли си, като на игра ни щуква
    да се усмихнем и да бъдем истински."
  • "Грешките са като уличното куче -
    самотни, неразбрани и подритвани,
    от погледа му можеш да научиш,
    че целият живот е неуморно скитане."

    Невероятен стих!
    Поздравления!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...