За хората и гълъбите
За хората и гълъбите
Навън се съмва.
На изток облаците розовеят...
А на дървото, под прозореца ми,
гълъбите нежни песни пеят...
Слушам гуканено им и заключавам:
Гълъбите сиви са щастливи!
А Хората, чадата Божи,
защо са толкова
замислени и мълчаливи?
И питам се:
Защо ли Хората на тоя свят живеят,
щом както Гълъбите
сутрин на разсъмване не пеят?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени