4 ago 2012, 19:46

За хората и гълъбите

Poesía » Filosófica

947 0 4

Навън се съмва.

На изток облаците розовеят...

А на дървото, под прозореца ми,

гълъбите нежни песни пеят...

Слушам гуканено им и заключавам:

Гълъбите сиви са щастливи!

А Хората, чадата Божи,

защо са толкова

замислени и мълчаливи?

И питам се:

Защо ли Хората на тоя свят живеят,

щом както Гълъбите

сутрин на разсъмване не пеят?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ljubomira (Любомира)

Прекрасно!

2015-07-04T10:24:47+03:00
petertpetrov (Петър Петров)

Приемам забележката с благодарност.Нанасям корекцията.

2012-08-05T22:08:03+03:00
Laska (Ласка Александрова)

Хубаво!

2012-08-05T13:12:11+03:00
Nejnostt (Даниела Тодорова)

Ех, прекрасен въпрос, но защо е допусната тази ужасна грешка - " щом като Гълъбите /сутрин на разсъмване не пеят?" ?!? "Щом като" има друго значение като израз, а тук смисъла е "щом както"! Прекрасна алюзия, която не бива да се разваля от тази грешка!!!

2012-08-04T21:23:27+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0