velikataniki (Николина Милева)
206 6896
27.12.2010 г., 15:13 ч.

За и от душата.... 

  Поезия
746 0 16

Ослепяла  в чернилката от взиране,

издърпах те, потънала до шия в тинята.

Стиснах те, изпищя, като пред умиране.

Да те стопля исках, толкова изстинала.

 

Оглуша, горката, от вслушване,

но във тихото нямаше звуци.

Няма там живот за измолване,

само глухо и в глухо то птици.

 

Неми гарги, от зов прегракнали.

Умориха  се да търсят вярата.

Полужива в  мен те оплакаха,

не издържаха и те предадоха.

 

Ти издъхваше във скута  ми безпомощна.

Ослепяла душица  в очите ми от взиране.

Сбръчка чело и длани сключи пред Господа,

но не за молитва, за глухонямото „Свърши се”.

© Николина Милева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??