За и от душата....
935
0
16
Ослепяла в чернилката от взиране,
издърпах те, потънала до шия в тинята.
Стиснах те, изпищя, като пред умиране.
Да те стопля исках, толкова изстинала.
Оглуша, горката, от вслушване,
но във тихото нямаше звуци.
Няма там живот за измолване,
само глухо и в глухо то птици.
Неми гарги, от зов прегракнали.
Умориха се да търсят вярата.
Полужива в мен те оплакаха,
не издържаха и те предадоха.
Ти издъхваше във скута ми безпомощна.
Ослепяла душица в очите ми от взиране.
Сбръчка чело и длани сключи пред Господа,
но не за молитва, за глухонямото „Свърши се”.
© Николина Милева All rights reserved.
