... за живите
"Научих,
че трябва винаги да се разделяш
с думи на любов. Кой знае дали не
виждаш любимите си хора
за последно..."
Днес мъртвите ме гледат онемели.
Днес мъртвите отчаяно мълчат
от кръстовете свои снежнобели -
студени като мрамор - мъртва плът...
Сбогувах се, със сълзи и със вино.
Изрекох нежни думи за любов.
Когато някой просто си замине,
да бъде както трябва, с благослов...
От тялото ти - хляба да попие,
от виното - горещата ти кръв,
от сълзите - усмивки да си свие,
да ги проводи с рози за из път...
Изричам свойте мисли като вятър,
разпръсквам като житени зърна,
и обич за любимите, когато
си тръгвам и в живота, и в смъртта...
За сетен път от кръста онемели
ме гледат скъпи мраморни лица,
секундите отдавна са замрели,
тя, мъката, за живите била...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
