... за живите
"Научих,
че трябва винаги да се разделяш
с думи на любов. Кой знае дали не
виждаш любимите си хора
за последно..."
Днес мъртвите ме гледат онемели.
Днес мъртвите отчаяно мълчат
от кръстовете свои снежнобели -
студени като мрамор - мъртва плът...
Сбогувах се, със сълзи и със вино.
Изрекох нежни думи за любов.
Когато някой просто си замине,
да бъде както трябва, с благослов...
От тялото ти - хляба да попие,
от виното - горещата ти кръв,
от сълзите - усмивки да си свие,
да ги проводи с рози за из път...
Изричам свойте мисли като вятър,
разпръсквам като житени зърна,
и обич за любимите, когато
си тръгвам и в живота, и в смъртта...
За сетен път от кръста онемели
ме гледат скъпи мраморни лица,
секундите отдавна са замрели,
тя, мъката, за живите била...
© Нели Господинова All rights reserved.
