За Живота...2

                   ДНК е универсална. С нея се предава

                  Живота през милиардите години.

                 А от къде е дошла- не знаем!...

Нощта на звезден храм прилича –

обезумяла от въпроси...

От купола ѝ галактичен –

небесна музика се носи...

Комети огнени чертаят

в безкрайността следи изящни.

Прорязват мрака и изгарят

завинаги, но тъй прекрасни!...

Те искат във нощта навярно

за своя път да ни разкажат,

за всички орбити коварни,

които могат да ни смажат!...

Възможно е дори от Бога

да носят поздрав до Земята,

но в миг с Космическият огън

изгаря всичко във следата...

И ще остане вечна тайна:

„Кои сме и защо сме тука?”-

и към Вселената безкрайна

ще търсим винаги пролука...

... Получили Живот назаем

мечтаем си през вековете,

все някога да разгадаем

генома и на Боговете...

Тогава Родовите тайни

на любовта си ще разнищим

и вече като богоравни

във нея няма да сме нѝщи...

И както Боговете, вече

ще спрем и Времето да мерим.

Нали безкрайно е и вечно -

ще го приемем на доверие...

И ще го връщаме обратно

до Оня миг дори, когато

и Боговете (непонятно!)

но с нас били са на Земята...

И ги налягала умората

на Вечността от пустотата,

тогава любовта на хората

спасявала ги в самотата.

Дори на Тъмната материя

ако изгубим се в мъглата,

ще можем бързо да намерим

обратно пътят към Земята....

...но няма да пропуснем шанса –

през Вечността, през вековете

да хванем в страстите баланса

и да ги няма Боговете...

Защото е в Страстта ни (знаем!)

незнайно как, от кой кодиран:

генома, с който ще останем

да населяваме Всемира!...

...И ще го носим, ще мечтаем

с красиви тайни от Земята:

тъй както носи се в безкрая,

глухарче духнато от вятър...

март.2021.