За живота и смъртта
(Епикур: Където сме ние, смъртта още
не съществува, а където е смъртта,
там нас вече ни няма!)
Да, ето идва прокоба, надвиснала заплаха.
И защо ме интересува истинност такава...
Мъртви листа шумолят и сияят в нощта.
Мисли безсилни, безсмислено бродят в ума.
Да, тръгвам от низшия тон в мойта душа,
спускам се до тъжната песен на вечността...
С прелюдия към олтара на сърцето й.
Свръхвидение на богиня с венеца й.
Да, живот нетленен, горчив автор на фабули,
в бездуховност обсеби ни, на мъдрост научи ни...
И знай, дори на слабия повей на ветреца,
ще протИвостоя с белотата на снежеца!
не съществува, а където е смъртта,
там нас вече ни няма!)
Да, ето идва прокоба, надвиснала заплаха.
И защо ме интересува истинност такава...
Мъртви листа шумолят и сияят в нощта.
Мисли безсилни, безсмислено бродят в ума.
Да, тръгвам от низшия тон в мойта душа,
спускам се до тъжната песен на вечността...
С прелюдия към олтара на сърцето й.
Свръхвидение на богиня с венеца й.
Да, живот нетленен, горчив автор на фабули,
в бездуховност обсеби ни, на мъдрост научи ни...
И знай, дори на слабия повей на ветреца,
ще протИвостоя с белотата на снежеца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
