тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
Nov 19, 2007, 7:54 AM

За живота и смъртта

1.1K 0 17
                                                                  (Епикур: Където сме ние, смъртта още
                                                                   не съществува, а където е смъртта,
                                                                   там нас вече ни няма!)

Да, ето идва прокоба, надвиснала заплаха.
И защо ме интересува истинност такава...
Мъртви листа шумолят и сияят в нощта.
Мисли безсилни, безсмислено бродят в ума.

Да, тръгвам от низшия тон в мойта душа,
спускам се до тъжната песен на вечността...
С прелюдия към олтара на сърцето й.
Свръхвидение на богиня с венеца й.

Да, живот нетленен, горчив автор на фабули,
в бездуховност обсеби ни, на мъдрост научи ни...
И знай, дори на слабия повей на ветреца,
ще протИвостоя с белотата на снежеца!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0