12.04.2025 г., 8:02

За животните

412 0 0

За животните

 

Велики същности

Вселенски, инкогнито -

Чрез животните

Идват на земята да

Живеят.

Почиват си по

Този начин.

На човека служат,

Скромно, мълчаливо

Те го учат на:

Съдържателен живот,

Търпение, на - 

чрез мълчание

Енергията съхраняване,

На живот истински

И щастие.

 

Да се изучават

Животните, велико

Направление е това 

На знанието - учението

Човешко.

 

Кой по-висш

Е - човек или животното? 

Според

Велес всемъдри,

Бог славянски, и

Според братята червени -

Животното 

Е същество привидно

Само - по-долу от

Човека. То прилича

На робот, но има 

Жизнена програма,

Инстинкти, чувства,

Мисли. Служи то за

За у-слугване човешко

Също.

 

Задача са

Животните за

Размишление

На човека,

Постоянна тема -

Когато ходят

И пасат, ядат,

Когато лаят и мяукат,

Мучат, свирукат

Пеят във простора -

Когато

Гледат ни и

Галят се у нас. 

Учители

Са наши те и 

Скромни у-служители.

 

Коне, крави, и кози

Овце, отзивчиви

Наши кучета и котки,

Кокошки и петли

В дворовете. Орли,

Соколи в синьото и

Сивото небе,

Вълци, мечки и лисици

във горите.

Бизони, антилопи

В прериите.

Жирафи, зебри,

Слонове, маймуни

В южните страни.

И за щастие - още 

Много други са -

Братята животни.

 

 

Човекът за животните

Е слънце, обичат

Неговия поглед,

Ръката му добра,

Внимание

Благосклонно.

Животните носят за 

Човека знайни,

И блага незнайни.

Ще прогледне ден

Един човекът и

Въпрос ще зададе:

Къде, защо са те,

И къде, защо сме

Ние?

 

Слава на Велес.

 

Ура

 

Лесничея

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...