12.04.2025 г., 8:02

За животните

421 0 0

За животните

 

Велики същности

Вселенски, инкогнито -

Чрез животните

Идват на земята да

Живеят.

Почиват си по

Този начин.

На човека служат,

Скромно, мълчаливо

Те го учат на:

Съдържателен живот,

Търпение, на - 

чрез мълчание

Енергията съхраняване,

На живот истински

И щастие.

 

Да се изучават

Животните, велико

Направление е това 

На знанието - учението

Човешко.

 

Кой по-висш

Е - човек или животното? 

Според

Велес всемъдри,

Бог славянски, и

Според братята червени -

Животното 

Е същество привидно

Само - по-долу от

Човека. То прилича

На робот, но има 

Жизнена програма,

Инстинкти, чувства,

Мисли. Служи то за

За у-слугване човешко

Също.

 

Задача са

Животните за

Размишление

На човека,

Постоянна тема -

Когато ходят

И пасат, ядат,

Когато лаят и мяукат,

Мучат, свирукат

Пеят във простора -

Когато

Гледат ни и

Галят се у нас. 

Учители

Са наши те и 

Скромни у-служители.

 

Коне, крави, и кози

Овце, отзивчиви

Наши кучета и котки,

Кокошки и петли

В дворовете. Орли,

Соколи в синьото и

Сивото небе,

Вълци, мечки и лисици

във горите.

Бизони, антилопи

В прериите.

Жирафи, зебри,

Слонове, маймуни

В южните страни.

И за щастие - още 

Много други са -

Братята животни.

 

 

Човекът за животните

Е слънце, обичат

Неговия поглед,

Ръката му добра,

Внимание

Благосклонно.

Животните носят за 

Човека знайни,

И блага незнайни.

Ще прогледне ден

Един човекът и

Въпрос ще зададе:

Къде, защо са те,

И къде, защо сме

Ние?

 

Слава на Велес.

 

Ура

 

Лесничея

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....