26.06.2019 г., 14:22

За какво мълчат делфините...

1.1K 0 1

За какво мълчат делфините...

 

Деца на Океана и на Вятъра,

но и чеда на волните простори

делфините у нас поддържат вярата,

че някой ден с тях пак ще си говорим...

 

Понеже сме родени в Океана,

а след това населили сме сушата

и във това преселване навярно

забравили сме Вечността да слушаме...

 

И тъй сме се разминали с делфините,

и се дивим на тяхното мълчание,

а в интелекта им долавяме, от Миналото

останали загадъчни послания...

 

Възможно е дори за нас да знаят

те повече отколкото си мислим,

но луднали, подгонили Безкрая

общуват с ветровете поривисти.

 

И всичко с тях споделят, и с вълните,

със грохота им нощем се надвикват.

И от звездите нямат тайни скрити

запомнили на Вечността езика...

 

... А могат да ни кажат толкоз много:

за общото ни Тайнствено начало,

за Първите послания на Бога

към нас и към Живота като цяло...

 

За Любовта, за нас, за ветровете,

за властната Стихия на Безкрая

и разпиляното през вековете,

което и до днес дори не знаем...

 

... Избрали на брега да си останем

сами при пътищата неизминати

се плашим и до смърт от Океаните...

...Навярно затова мълчат делфините!...

 

28.10.2016. / Едно време в Океана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...