За кой ли път леглото ще е хладно;
За кой ли път ще бъдеш сам.
За кой ли път небето звездно
ще е единствен спътник в съня.
За кой ли път сам ще се покриеш
и, свел своята глава,
скрито сълза ще изтриеш...
Завърши... И ще започне тъй деня...
© Любка Янева Всички права запазени