За короната на поезията
Поезията няма карантина
и рее се свободна и на воля.
Корона ли? О, да корона има!
За нейното спасение се моля.
Напитиха я разни съписвачи
и красотата нейна огрозниха.
Дори на свободата и се плаче...
Издадоха защото си платиха...
А тя, горката, все е толерантна
и вирусите свои, боледува.
Лек за нея само е таланта,
но той за жалост, твърде много струва.
Защо сега не е под карантина?
Кога ще свърши нейната агония?
Кажете основателна причина
да се множат бездарни своеволия!
Днес празник има, ала кой празнува?
Сложете за бездарието, маски!...
Поезията нека затанцува,
а не да скача върху опнат ластик...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
