За кратичко само
Аз още я чувам да плаче,
видях я как мина за кратко от тук,
в съня си окови тежки да влачи,
тръгнала смело с нас и напук...
Разказваше, помня,
как обича живота,
че мрази невежите, прости слепци.
Не чакаше нивга само късмета,
превръщайки в цели всички мечти!
Човек като нея гори, не изгаря!
Навярно сега до мене стои.
Отиде си, мамо, за кратичко само,
но утре дано по-малко боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
