Аз още я чувам да плаче,
видях я как мина за кратко от тук,
в съня си окови тежки да влачи,
тръгнала смело с нас и напук...
Разказваше, помня,
как обича живота,
че мрази невежите, прости слепци.
Не чакаше нивга само късмета,
превръщайки в цели всички мечти!
Човек като нея гори, не изгаря!
Навярно сега до мене стои.
Отиде си, мамо, за кратичко само, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up