24.02.2024 г., 16:54

За лицемерието с любов

816 3 14

 

 

О, Лицемерието тук вършее,

облякло шлейф и гордо вдигнало глава.

И ето само миг и  ще запее

с любов, но завист черна крие зад това .

 

О, музо, моля, идвай ти при мене!

Не навестявай моя най- добър събрат.

Аз ще го галя с фалш и дявол да го вземе.

Надявам се в конкурса на обрат.

 

И тези дето най ме хвалят

и възхищават се на моя стих красив.

Ще го оплюят зад гърба ми без да бавят

стилът ми  смотан, грапав и  креслив.

 

Ще скараме се, ще се нагрубим

и после, щом конкурса наближи.

Ще сложим на лицето ярък грим,

ще изговорим купища лъжи.

 

След свадата за острите ни зъби

с които ни захапаха отровно.

Ще се престорим - нещо ни сърби.

Ще се похвалим мило и  гальовно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люси Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Сени!Уви, лицемерието е с честа употреба в този изкуствен свят...
  • Приятно))) Няма да кажа, че това са чувства между приятели, но определено са чувства между приятелки.
  • Паленка, благодаря че сподели гледната си точка за лицемерието и куртоазията в нашия живот и ползата от тях.
  • Понякога човек има нужда от две добри думи, за да се усмихне денят му. Лицемерието е част от доброто общуване. Както истината може да наранява, така и куртоазията си има и добри страни. Конкурсите са част от играта. Ако някой ги приема твърде лично, проблемът си е негов.
  • Благодаря, Иржи!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...