Окръгли се една луна такава,
търкулна се по свитото ми гърло,
просветна през ребрата вироглаво
и на сърцето крайчеца нащърби.
Изтръска всички вяли молекули,
пленени в белодробното пространство,
наниза ги в гердани като нули,
а после ги огъна в плюс безкрайност.
Изрови потъмняла песъчинка,
с дъха си я излъска чак до злато
и засади в предсърдната градинка
наивно ококореното лято. ...