За лунните цикли…
Окръгли се една луна такава,
търкулна се по свитото ми гърло,
просветна през ребрата вироглаво
и на сърцето крайчеца нащърби.
Изтръска всички вяли молекули,
пленени в белодробното пространство,
наниза ги в гердани като нули,
а после ги огъна в плюс безкрайност.
Изрови потъмняла песъчинка,
с дъха си я излъска чак до злато
и засади в предсърдната градинка
наивно ококореното лято.
И кротка буря легна под вълните,
настръхнали в очакване на жътва,
а пулсът запрепуска първобитно,
догонвайки най-точната минута
по кожата жарта си да разпали
като лъча на обедния август
и да изгреят морски минзухари
в очите ми, притворени за пладне.
Не питай как по пясъка ми лека,
седефено-сияеща, греховна
е пропълзяла лунната пътека.
Луната в мен за всичко е виновна.
© Росица All rights reserved.
