Есента златна роба разстила
пожълтял е Балканът висок,
а поточето – тъничка жила –
е в дланта на Всемирния Бог.
Под товара на облаци бели
се приведе върхар арнаутин.
От валма на мъгливи къдели
си оплете чалма за минути.
Лай долита на ловен палаш.
Над полето кръжат гълъбици.
В бъчви гроздето мачкат яваш
под нозете си млади момици.
Стари дядовци, свити на сянка,
са горуните в нашите двори,
а луната – мома на седянка –
преди залез с лъчи ми говори.
И до нея, дошъл ветровеят,
ме посреща с очи, недоспал.
Аз под вишневи клонки лелея
за любов в звън на меден кимвал*.
05.11.2020 г.
Из "Пътник през Рая" 2021 Издателство: ИнфоВижън - Ловеч
_______________
*Кимвал – музикален инструмент от два медни диска, които
се удрят един в друг и издават остър звук; средни чинели.
© Владислав Недялков Всички права запазени