За любовта
Знаеш ли колко се скитах?
Виках те - после не щях.
Първо - усмивки в заблуда,
после - разруха и страх.
Щом ти избягам, ме стигаш,
спираш дъха с бурен смях.
Щом те прегърна - политаш,
тръгваш си, сякаш не бях.
Спри да ме мъчиш! От днеска!
Стига си смукала кръв!
Даваш лъжлива надежда,
ползваш сърцето за стръв.
Аз ще избягам! Кълна се!
Само за час съм при теб!
Е, ако вън е студено...
Ще поостана и днес.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Обичаща Всички права запазени
