Знаеш ли колко се скитах?
Виках те - после не щях.
Първо - усмивки в заблуда,
после - разруха и страх.
Щом ти избягам, ме стигаш,
спираш дъха с бурен смях.
Щом те прегърна - политаш,
тръгваш си, сякаш не бях.
Спри да ме мъчиш! От днеска!
Стига си смукала кръв!
Даваш лъжлива надежда,
ползваш сърцето за стръв.
Аз ще избягам! Кълна се!
Само за час съм при теб!
Е, ако вън е студено...
Ще поостана и днес.
© Обичаща All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
