Feb 20, 2011, 12:22 AM

За любовта 

  Poetry » Love
885 0 12

 

Знаеш ли колко се скитах?

Виках те - после не щях.

Първо - усмивки в заблуда,

после - разруха и страх.

 

Щом ти избягам, ме стигаш,

спираш дъха с бурен смях.

Щом те прегърна - политаш,

тръгваш си, сякаш не бях.

 

Спри да ме мъчиш! От днеска!

Стига си смукала кръв!

Даваш лъжлива надежда,

ползваш сърцето за стръв.

 

Аз ще избягам! Кълна се!

Само за час съм при теб!

Е, ако вън е студено...

Ще поостана и днес.

 

© Обичаща All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??