Искам да се събудя,

 гаден глупав сън...

 Искам отново мислите си да пробудя,

 да изтичам и да извикам "Обичам те" дори насън...

Ръцете Ти нежни да хвана,

да целуна женската ти длан...

Да ги стисна и погаля,

да ги пусна успокоен...

Да погледна в очите ти кафяви,

пак пламъка да виждам, че трепти...

И в душата да надникна,

знам, че ме обичаш и Ти...

Да седна притихнал аз до Тебе.

Да Ти подшушна, че си моята мечта...

Да стана и замина,

да изкажа любовта...

Пак ли? Отново се събудих,

връщам се във реалността,

но мислите си аз пробудих

и помогна ми съня.

Осъзнах ли аз какво ти сторих,

че сгреших, ала не сега...?

Осъзнах ли за какво се борих,

дали бе за любовта...?

Да, сгреших...

Но, моля те, прости ми!

Нали затова сме на таз Земя?

За да си прощаваме,

да си помагаме, когато сме в беда...

А Ти просто искаше,

искаше да бъдем луди,

да горим във любовта...

Аз не Ти го дадох, грешката е моя,

но разбирам я сега...

Сега, когато си далеч от мен,

сега, когато знам, че няма пак да те целуна,

сега, когато знам, че не разбрах Ти любовта!

Прости ми, моля те...

във реалноста...