ЗА ЛЮБОВТА
Мислите всички – помислени,
Думите пък изречени,
Мечтите докрай измечтани са,
Надеждите – пожелани си.
А дали Любовта изживяна е
и има ли малко от нея за мен?
Или докрай преживяна е -
изгубена, онемяла, забравена...
Сигурно крие се някъде,
тайничко чакайки случая
с грохот да мине отгоре ми,
влачейки всичко след себе си.
А аз, бездиханна останала,
вярна на себе си, може би,
в шепичка малка да взема я,
в пазвата топла да сложа я.
И да я пазя със Вяра изгаряща
в сърцето си биещо.
И само с усмивка да мисля си:
„Ето, изгря и за мен ЛЮБОВТА!”
© Ивета Минева Всички права запазени