Feb 16, 2017, 11:15 AM

За любовта

  Poetry » Love
808 0 0

ЗА ЛЮБОВТА

 

 

Мислите всички – помислени,

Думите пък изречени,

Мечтите докрай измечтани са,

Надеждите – пожелани си.

 

А дали Любовта изживяна е

и има ли малко от нея за мен?

Или докрай преживяна е -

            изгубена, онемяла, забравена...

 

Сигурно крие се някъде,

тайничко чакайки случая

с грохот да мине отгоре ми,

влачейки всичко след себе си.

 

А аз, бездиханна останала,

вярна на себе си, може би,

в шепичка малка да взема я,

в пазвата топла да сложа я.

И да я пазя със Вяра изгаряща

в сърцето си биещо.

И само с усмивка да мисля си:

„Ето, изгря и за мен ЛЮБОВТА!”

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивета Минева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...