Налей ми догоре, приятелко, вино
тази вечер ще пием за любовта!
Да пресушим бутилката със стара реколта,
да утешим нашите сърца!
Млади сме ние и не съзнаваме кое е истина,
кое лъжа.
Скитаме из празни обещания,
вярваме в чудеса...
Отново ще разкажем стари истории,
в търсене на топлина,
липси ще опитаме да запълним, да полетим със счупени крила.
Изпита е вече последната капка, остана ни само тъга,
която дълбоко ще заровим в нашите млади сърца.
Още много наздравици ще вдигаме за нашата самота,
още много сълзи ще избършем от невръстните лица!
Но един ден наздравица ще вдигнем за любовта,
която е до нас и дарява ни топлина!
© Диди Иванова Всички права запазени