danda (Даниела)
358 1120
2.04.2012 г., 12:00 ч.

За любовта и геометрията 

  Поезия » Друга
885 0 8

                      провокирано от пиесата на Макс Фриш "Дон Жуан или любовта

                                                                                       към геометрията"

 

 

Една невъзможна любов – вселена от копнежи,

съновидение на гений, висша геометрия,

необяснима, непонятна, луда, безнадеждна,

като въздишка – със незрими параметри.

Жена и мъж – два дръзки вектора

със точка на пресичане в отвъдното,

безумна нощ – с благословията на лунен спектър,

и две тела – две мълнии в небе несбъднато.

Във твоите обятия простен е всеки грях

и даже огънят на Ада е до смърт желан.

Целувките ти – бездна – там безкрайността разбрах...

Ела и осмисли ме, скъпи Дон Жуан!

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??