За любовта и геометрията
провокирано от пиесата на Макс Фриш "Дон Жуан или любовта
към геометрията"
Една невъзможна любов – вселена от копнежи,
съновидение на гений, висша геометрия,
необяснима, непонятна, луда, безнадеждна,
като въздишка – със незрими параметри.
Жена и мъж – два дръзки вектора
със точка на пресичане в отвъдното,
безумна нощ – с благословията на лунен спектър,
и две тела – две мълнии в небе несбъднато.
Във твоите обятия простен е всеки грях
и даже огънят на Ада е до смърт желан.
Целувките ти – бездна – там безкрайността разбрах...
Ела и осмисли ме, скъпи Дон Жуан!
© Даниела All rights reserved.
