danda (Даниела)
358 1120
2 abr 2012, 12:00

За любовта и геометрията 

  Poesía » Otra
886 0 8

                      провокирано от пиесата на Макс Фриш "Дон Жуан или любовта

                                                                                       към геометрията"

 

 

Една невъзможна любов – вселена от копнежи,

съновидение на гений, висша геометрия,

необяснима, непонятна, луда, безнадеждна,

като въздишка – със незрими параметри.

Жена и мъж – два дръзки вектора

със точка на пресичане в отвъдното,

безумна нощ – с благословията на лунен спектър,

и две тела – две мълнии в небе несбъднато.

Във твоите обятия простен е всеки грях

и даже огънят на Ада е до смърт желан.

Целувките ти – бездна – там безкрайността разбрах...

Ела и осмисли ме, скъпи Дон Жуан!

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??