За Любовта какво да пиша?
Не е ли казано отдавна всичко?
Не е ли тя началото и края
на нещото, наречено живот?
Кой може с думи да изкаже чувствата,
така разнообразни, преминаващи,
които сграбчват в миг сърцата ни,
когато мислим за Любимия?
Безброй въздишки и тъга,
а после - радост и усмивка;
цветя, набрани във съня,
поднесени в една мечта!
Във приказка щастлива сме със тебе:
в действителност си много надалеч...
Сърцето ми със твоето се слива,
когато мисля си за теб!
Че топлина ми даваш и усмивка,
и обич, във която да раста...
"Мерси" - копнея да ти кажа
и заедно със теб да полетя!
© Гергина Петкова Всички права запазени