18.12.2011 г., 16:53

За майка ми

792 0 0

 

Да имам твойта обич към живота

и жаждата -

за него да копнея,

ще нося леко своята Голгота

и ще намирам сили да живея.

И ти нелеко си го преживяла,

жестоко и със тебе

е постъпвал,

но с твойта твърдост си му надделяла

и често той смутено е отстъпвал...

Да имам твойта воля да се боря

за всеки миг живот

и лъч от слънце...

Във трудни дни със тебе аз говоря

и жизнен сок приемам - като зрънце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...