Dec 18, 2011, 4:53 PM

За майка ми

  Poetry » Other
793 0 0

 

Да имам твойта обич към живота

и жаждата -

за него да копнея,

ще нося леко своята Голгота

и ще намирам сили да живея.

И ти нелеко си го преживяла,

жестоко и със тебе

е постъпвал,

но с твойта твърдост си му надделяла

и често той смутено е отстъпвал...

Да имам твойта воля да се боря

за всеки миг живот

и лъч от слънце...

Във трудни дни със тебе аз говоря

и жизнен сок приемам - като зрънце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...