За майката
Не мога с думи, нито с химикалка
да изрисувам тази ярка светлина,
която грееше във милата ми майка
и озаряваше за мен света!
Ликът и бе като красива утрин,
прегръдката и беше топъл лъч,
усмивката и галеше ме с нежност,
а болката, превръщаше за мен в любов!
Смехът и бурен в стаята кънтеше,
изливаше се като звезден прах.
До тебе, мамо, тъй уютно беше, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация