За майката
Не мога с думи, нито с химикалка
да изрисувам тази ярка светлина,
която грееше във милата ми майка
и озаряваше за мен света!
Ликът и бе като красива утрин,
прегръдката и беше топъл лъч,
усмивката и галеше ме с нежност,
а болката, превръщаше за мен в любов!
Смехът и бурен в стаята кънтеше,
изливаше се като звезден прах.
До тебе, мамо, тъй уютно беше, ...