За майката
За майката
Не мога с думи, нито с химикалка
да изрисувам тази ярка светлина,
която грееше във милата ми майка
и озаряваше за мен света!
Ликът и бе като красива утрин,
прегръдката и беше топъл лъч,
усмивката и галеше ме с нежност,
а болката, превръщаше за мен в любов!
Смехът и бурен в стаята кънтеше,
изливаше се като звезден прах.
До тебе, мамо, тъй уютно беше,
как мило топлеше ме твоят смях!
Когато благи думи ми зовеше
и тихичко присядах в твоя скут,
тогава толкоз хубаво ми беше
и чувствах жива майчината гръд!
Защо така жестока бе съдбата?
Защо животът те отне от моя ден,
та да осиротее без утеха в мен душата
и вечно аз, на болката да бъда в плен!
Защо отиде си тъй млада, мила мамо,
защо лиши света от твойта красота?
Без теб останах клета и недоразбрана,
без твойта обич и без мъдрите слова!
Така ми липсваш и боли ме, че те няма,
копнея пак да стоплиш моята ръка!
Да ме погалиш, нежно да ми заговориш...
за теб копнея, моя майчице една!
в памет на майка ми
© Ивана All rights reserved.
