29 окт. 2008 г., 08:20

За майката 

  Поэзия » Другая
2670 0 6

                                За майката


              Не мога с думи, нито с химикалка
              да изрисувам тази ярка светлина,
              която грееше във милата ми майка
              и озаряваше за мен света!


 

              Ликът и бе като красива утрин,
              прегръдката и беше топъл лъч,
              усмивката и галеше ме с нежност,
              а болката, превръщаше за мен в любов!


              Смехът и бурен в стаята кънтеше,
              изливаше се като звезден прах.
              До тебе, мамо, тъй уютно беше,
              как мило топлеше ме твоят смях!


 

              Когато благи думи ми зовеше
              и тихичко присядах в твоя скут,
              тогава толкоз хубаво ми беше
              и чувствах жива майчината гръд!


 

              Защо така жестока бе съдбата?
              Защо животът те отне от моя ден,
              та да осиротее без утеха в мен душата
              и вечно аз, на болката да бъда в плен!


              Защо отиде си тъй млада, мила мамо,
              защо лиши света от твойта красота?
              Без теб останах клета и недоразбрана,
              без твойта обич и без мъдрите слова!


 

              Така ми липсваш и боли ме, че те няма,
              копнея пак да стоплиш моята ръка!
              Да ме погалиш, нежно да ми заговориш...
              за теб копнея, моя майчице една!

 

                                                                                                   в памет на майка ми

© Ивана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вечна и Памет!
  • Никой не може да замени майчината любов! Прегръдка! Разплака ме...
  • Всяка майка продължава да живее чрез децата си. Бъди като нея- красива, нежна, добра и достойна, за да я накараш да продължава да се гордее с теб.
  • Прегръщам те, Ваня!
  • ...Когато четох тези стихове, тъга настана в моето сърце, сълзите не спряха да текат, но пък си спомних за Жената, която заслужава словата и се прекланям пред светлия и лик!!!!!! Много прочувствено, много истинско! Поклон Ваня! Прегръдката моя приеми, и когато те боли, знай че верен приятел имаш ти и винаги на него можеш да положиш гърди!!!! Целувам те!
  • Вечна й памет! С обич!
Предложения
: ??:??