За майката родила женска рожба
От тоя дом когато си отида
лампата ще спре да свети...
Моят образ вече ще се вижда
само в пожълтелите портрети.
Кафето си сама ще пиеш, мамо,
а то езика ти без жал ще пари!
И ще преглъщаш залъка си бавно,
връщайки се в спомените стари.
Аз няма да си идвам, изморена
от детски лудории и игри...
Но ти винаги ще чакаш притаена
на вратата вечер да се позвъни.
Няма нощем сън да те спохожда,
загрижена ще чакаш утринта.
За майката, родила женска рожба,
съдбата отредила е така.
Най-свидното, което е създала,
прекрачва прага, за да отлети...
Със този дом когато се разделям -
не лампата, а слънцето ще изгори!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
