За мечтите
На стара къща под стрехата
три кльощави врабчета,
сплотени бореха съдбата
и то съдба нелека.
До тях в голяма бяла сграда
със лъскава витрина,
печаха във градчето хляба
през цялата година.
От ранна утрин аромати
изпълваха душички,
нощес Гаврошчета пернати
сънуваха трохички.
Тъй гладно нижеха се дните,
но чудото се случи,
изпадна къшей от мечтите
от детското юмруче.
Напред политнаха и вече
изпълнени с вълнение,
да хапнат топло, бяло хлебче
те нямаха търпение.
И гладно трите закълваха
от своята находка,
две взеха хляб и отлетяха,
едното ... взе го котка.
Тъх често случва се с мечтите,
едни си ги постигат,
а други следвайки ги сляпо
уви, от тях умират.
Животът, той си продължава
сълза не ще пророни,
но жертвата не е такава
мечтите си щом гони.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Банков Всички права запазени
