То често мисли в главата ми напират ,
за моите несбъднати в живота ми мечти.
Ден и нощ, повярвайте, не спират,
всичко, всичко в душата се върти.
Кой казва за мечти че няма време?
Дори и кратък пътят в днешните ни дни.
Често казвам да изхвърлим гнилото ни бреме,
детското в душите, Боже, ни върни.
То всичко връща се, признайте, от начало,
дори гърбът и нещо друго силно да боли.
Не ще поникне семе неузряло,
огън под водата няма да гори.
Аз искам с пълни шепи от сърце да се раздавам,
да виждам в сърцата как любов гори.
Дори на колене духом никога не падам,
по моя път сърцето и душата с любов ще ми върви.
В. Й. 27.04.2017г.
© Васил Йотов Всички права запазени