29 abr 2017, 21:48

За мечтите има време

  Poesía » Otra
692 0 1

 

 

То често мисли в главата ми напират ,

за моите несбъднати в живота ми мечти.

Ден и нощ, повярвайте, не спират,

всичко, всичко в душата се върти.

Кой казва за мечти че няма време?

Дори и кратък пътят в днешните ни дни.

Често казвам да изхвърлим гнилото ни бреме,

детското в душите, Боже, ни върни.

То всичко връща се, признайте, от начало,

дори гърбът и нещо друго силно да боли.

Не ще поникне семе неузряло,

огън под водата няма да гори.

Аз искам с пълни шепи от сърце да се раздавам,

да виждам в сърцата как любов гори.

Дори на колене духом никога не падам,

по моя път сърцето и душата с любов ще ми върви.

В. Й. 27.04.2017г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....