То често мисли в главата ми напират ,

за моите несбъднати в живота ми мечти.

Ден и нощ, повярвайте, не спират,

всичко, всичко в душата се върти.

Кой казва за мечти че няма време?

Дори и кратък пътят в днешните ни дни.

Често казвам да изхвърлим гнилото ни бреме,

детското в душите, Боже, ни върни.

То всичко връща се, признайте, от начало,

дори гърбът и нещо друго силно да боли.

Не ще поникне семе неузряло,

огън под водата няма да гори.

Аз искам с пълни шепи от сърце да се раздавам,

да виждам в сърцата как любов гори.

Дори на колене духом никога не падам,

по моя път сърцето и душата с любов ще ми върви.

В. Й. 27.04.2017г.