16.07.2007 г., 10:50

За мен е чест

879 0 6
   

Какво писмо получих днес!


Прочетох го със интерес.


Във него съм глупак злочест!


Научих че съм стар, дебел.


Макар и да се пиша смел,

страхливец съм. И помияр.

И на интригите съм цар.


И че по нрав съм зъл,  коварен,

а пък по дарба  - съм  бездарен ...


И тъй нататък в този дух -

какви ли грубости не чух!


Но вместо да се начумеря,

пак съм си весел и уверен.


Наместо  да ме уязви,

писмото ме развесели!


Какъв съм  най-добре си знам -

нали душата си познавам!


Че съм далеч от идеален -

чистосърдечно си признавам!


Но аз и тебе те познавам:

какво писателче си - знам!


От теб да чуя тази вест -

за мен е чест!  За мен е чест!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Глупостта не ходи в гората, а по хората"

    Да твърдиш постоянно за хората, че са някакви без да ги познаваш, да им пращаш такива писма...
    Патологична тъпота и умствена ограниченост.
    Поздрави, Ангар!!!
  • А за мен беше чест да прочета твоя коментар под стиха на една 17- годишна поетеса. Прегърдката от преди си я имаш, с лихвите! Но за коментара, залужаваш и много целувки! :*:*:*
    ЗабравИ писмата и лошите думи, които не правят чест на авторите им. Показа че стоиш високо! Благодаря ти за това от свое име и от името на Вероника. (ако когато аз бях на 17, някой като теб ми беше подал ръка... но това е друга тема.)
  • И на мен ми стана весело!!!
    Поздрав!!!
  • ТАЛАНТ!
    От всичко можеш да направиш стих!
    Остани си весел и уверен!
    Всички тука сме такива и сме с теб!
    Поздави!
  • Писмата винаги будят интерес
    кой ли е писал, какво ли казва ..
    Получил си много весела вест,
    че вече си в клубъ ни се оказва.
    Честито.

    Поздрав и усмивка.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...