За мен и теб...
Когато те обикнах, беше рано.
И казах го... за малко да умра...
За малко да получиш удар, вярно,
за малко да ме съдят за това...
Но после се съвзех и ти съвзе се.
Погледна ме с душа, а не с очи...
И после ме обикна, че понеже
безумната любов така личи...
Безумно, да, безумно ти навлезе
в душата ми, в главата ми, в света...
Безумно облада и не излезе...
И в този час ти пак си любовта...
Не ме съди, не мога да го крия,
не мога да стоя така встрани...
Макар и да не мога да измия
това, че нямам твоите мечти.
... А ти си чиста и така ухайна...
Ухаеш на красива суета,
на бор, на дъжд, на слънце, на земята,
на пясъка във моята ръка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кати Всички права запазени
