Когато те обикнах, беше рано.
И казах го... за малко да умра...
За малко да получиш удар, вярно,
за малко да ме съдят за това...
Но после се съвзех и ти съвзе се.
Погледна ме с душа, а не с очи...
И после ме обикна, че понеже
безумната любов така личи...
Безумно, да, безумно ти навлезе
в душата ми, в главата ми, в света...
Безумно облада и не излезе...
И в този час ти пак си любовта... ...