Sep 28, 2010, 2:16 PM

За мен и теб... 

  Poetry » Love
871 0 4

Когато те обикнах, беше рано.

И казах го... за малко да умра...

За малко да получиш удар, вярно,

за малко да ме съдят за това...

Но после се съвзех и ти съвзе се.

Погледна ме с душа, а не с очи...

И после ме обикна, че понеже

безумната любов така личи...

Безумно, да, безумно ти навлезе

в душата ми, в главата ми, в света...

Безумно облада и не излезе...

И в този час ти пак си любовта...

Не ме съди, не мога да го крия,

не мога да стоя така встрани...

Макар и да не мога да измия

това, че нямам твоите мечти.

... А ти си чиста и така ухайна...

Ухаеш на красива суета,

на бор, на дъжд, на слънце, на земята,

на пясъка във моята ръка...

© Кати All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??