За мен и теб...
Когато те обикнах, беше рано.
И казах го... за малко да умра...
За малко да получиш удар, вярно,
за малко да ме съдят за това...
Но после се съвзех и ти съвзе се.
Погледна ме с душа, а не с очи...
И после ме обикна, че понеже
безумната любов така личи...
Безумно, да, безумно ти навлезе
в душата ми, в главата ми, в света...
Безумно облада и не излезе...
И в този час ти пак си любовта...
Не ме съди, не мога да го крия,
не мога да стоя така встрани...
Макар и да не мога да измия
това, че нямам твоите мечти.
... А ти си чиста и така ухайна...
Ухаеш на красива суета,
на бор, на дъжд, на слънце, на земята,
на пясъка във моята ръка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кати Все права защищены
