За мен и съдбата
ЗА МЕН И ЗА СЪДБАТА
Аз водих битки със Съдбата...
Тя беше мащеха за мен.
Не съм я дърпал за полата,
от ласките и бях лишен!
Родих се аз във друго време.
В незнайни пътища вървях.
На плещи носих свойто бреме,
от нищо не се отървах!
И аз градих социализъм.
Принуден в строя завървях!
И под червената ми риза
напълних си сърцето с страх.
Живота ми бе нестандартен,
бе полуявен полускрит.
Пресмятах всеки ход хазартен,
градях от нищо своя мит!
От дъното аз се отритвах,
на "Злото" зъбите видях!
С интригите житейски свиквах
и въпреки това успях!
Пред мен стояха бариери,
в Дамоклев меч бях закачен!
Бях свикнал с хлопнатите двери
и с ударите на остен!
Във тази гадна политика
и то от болшевишки тип,
във "трета глуха" ме натика
смених си собствения лик!
Преследван бях от мойто детство,
в баща ми видяха кулак!
Това получих по наследство
и ме направиха свой враг!
Завидяха ми, че не могат,
това което мога аз.
Изглежда бях дарен от Бога
и в работата влагах страст!
Ядосваха се, че не могат,
да знаят "всичко" като мен!
И все се тюхкаха до Бога,
че винаги вървят слиед мен!
Това ми отреди Съдбата!
Живота ми не беше лек!
И така влезнох в "Играта"
и мисля, че станах Човек!
11.05.2005София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
