27.02.2018 г., 8:57 ч.

За мен и съдбата 

  Поезия » Гражданска
303 0 2

 ЗА МЕН И ЗА СЪДБАТА

 

Аз водих битки със Съдбата...
Тя беше мащеха за мен.
Не съм я дърпал за полата,
от ласките и бях лишен!

 

Родих се аз във друго време.
В незнайни пътища вървях.
На плещи носих свойто бреме,
от нищо не се отървах!

 

И аз градих социализъм.
Принуден в строя завървях!
И под червената ми риза
напълних си сърцето с страх.

 

Живота ми бе нестандартен,
бе полуявен полускрит.
Пресмятах всеки ход хазартен,
градях от нищо своя мит!

 

От дъното аз се отритвах,
на "Злото" зъбите видях!
С интригите житейски свиквах
и въпреки това успях!

 

Пред мен стояха бариери,
в Дамоклев меч бях закачен!
Бях свикнал с хлопнатите двери
и с ударите на остен!

 

Във тази гадна политика
и то от болшевишки тип,
във "трета глуха" ме натика
смених си собствения лик!

 

Преследван бях  от мойто детство,
в баща ми видяха кулак!
Това получих по наследство
и ме направиха свой враг!

 

Завидяха ми, че не могат,
това което мога аз.
Изглежда бях дарен от Бога
и в работата влагах страст!

 

Ядосваха се, че не могат,
да знаят "всичко" като мен!
И все се тюхкаха до Бога,
че винаги вървят слиед мен!

 

Това ми отреди Съдбата!
Живота ми не беше лек!
И така влезнох в "Играта"
и мисля, че станах Човек!
  11.05.2005София

 

 

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Цял един живот, в системата, в която е живял – в един стих! Браво! Много добре предадено!
  • Да!Човек си! И то какъв! Но тези, които не са галеници на съдбата, обикновено стават човеци.
Предложения
: ??:??