Цяла нощ не заспиваш, ми казваш,
а всъщност леко похъркваш от рано.
Но пък си будна още във шест
и тръгваш по паркове и поляни.
Познаваш всяко стръкче, всеки цвят,
да опознаеш силата на всяка билка искаш.
Не ти е чужда болката на близък и на непознат,
протягаш ръка, даваш им шанс.
Бъди все така силна и млада по дух,
бъди неуморна, но бързай по-малко.
Не си съвършена, но до последния дъх
за мен ще си все така хубава, майко.
© Наташа Биразова Всички права запазени